В ранните си етапи сценичните машини се управляват предимно ръчно. Например древногръцките театри са използвали *механични* устройства за спускане на предмети, докато сцените в древен Рим са използвали предни завеси, които се издигат отдолу. През Ренесанса италианският художник Леонардо да Винчи проектира въртяща се сцена за театрални постановки. В Япония изпълнителят на кабуки Намики Гохей изобретил и използва дървена въртяща се сцена. По време на династията Цин в Китай на сцените за придворни танци са използвани лебедки,-задвижвани от хора, за да управляват системи за повдигане и спускане на изпълнители.
С настъпването на електрическата епоха сценичните машини постепенно преминаха към електрически{0}}системи. Тъй като електричеството стана широко разпространено, както дизайнът, така и методите на работа на сценичните машини претърпяха фундаментална трансформация.
През последните години напредъкът в компютърните технологии и цифровите системи за управление въведе сценичните машини в нова ера. Съвременните сценични машини сега се управляват чрез компютърни програми, постигайки висока степен на автоматизация и интелигентност чрез прилагането на технологии като PLC контрол и много-моторна синхронизация.